Духовното униние (първа част)

268

Тихомир Тенев
Oсновен библейски текст:

Защо си отпаднала, душе моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя:
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

Истините:

    - Не винаги се чувстваме ентусиазирани, насърчени и изпълнени с енергия .
    - Има моменти, а понякога и периоди от време, когато сме унили.
    - Тъй като всички сме различни, при всеки един от нас причините за унинието са различни.
    - Унинието може да се „излекува”!

Унинието изсмуква силата и жизнеността, от които се нуждаем, за да устояваме на предизвикателствата в живота.

Ако погледнем в Библията, ще открием много примери, които показват, че унинието е обичайно състояние. Познат ли ви е този текст от 42 Псалм:

Защо си отпаднала, душе моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя:
Той е помощ на лицето ми и Бог мой? .

Тъжно е, че има много християни, които прекарват по-голямата част от живота си в духовно униние и не могат да преживеят много от нещата, които Бог има за тях. Унинието им пречи да растат в познанието си на Господа и да Му служат пълноценно.

Причини за духовното униние:

1. Темперамента на човека.

Ние, хората, сме много различни. Някой вярващи мислят, че щом човек повярва, автоматично и веднага “той става ново създание” и целият му темперамент и характер се променят. Това съвсем не е вярно.

Според своя темперамент, хората реагират по различен начин:

     - Има хора, които изпадат по-лесно в депресия и по-лесно се разочароват, докато други издържат на напрежение и имат защитен механизъм срещу стреса (затварят се в себе си и се държат като сърдити).
     - Други, по-лесно се разгневяват; по-лесно изпитват горчивина; по-трудно се доверяват, докато други, трудно може да ги събори нещо.
     - Трети по-лесно вземат решения, докато други имат склонността да отлагат и се бунтуват вътрешно, когато са принуждавани да вземат решения, особено в непозната за тях област.
     - Има хора, които изпитват голяма нужда от насърчение, от показване на любов и от оценяван е, докато други умеят да се мотивират сами.
     - Някои имат голям запас от енергия и бързо темпо на живот, докато други имат навика да прехвърлят ситуациите от живота отново и отново в ума си.
     - Някои лесно прощават, изливат гнева си и забравят, докато за други това е проблем.
     - Едни често се чувстват самотни, докато за други това е рядкост. Те винаги намират начин да комуникират – чрез книга, телефон, телевизор или касети.
     - Едни имат много силна воля, докато други са склонни да променят поведението си според поведението и морала на хората около тях.
     - Има хора, които са много открити. За тях няма непознати хора, трябва им само минути, за да споделят най-съкровените си неща от живота.

Основно хората могат да бъдат разделени на две основни групи: eдните са обърнати преди всичко към себе си и своя вътрешен мир, а другите – към света около тях.

Духовното униние засяга повече хората, които са съсредоточени към себе си.

Това не означава, че те са по-нисши от другите, защото най-прославените личности в църковната история са точно такива.

Тези, които са обърнати към себе си, често прекарват времето си в самоанализи, самоосъждение и самообвинение, макар д а знаят , че не са можели да направят нищо повече. Всичко това се прехвърля в духовния им живот и заради това такива хора стават болезнено чувствителни и затворени в себе си.

Даден човек може да бъде много посветен на Господа, но в същото време да унива поради вътрешна неудовлетвореност от взаимоотношенията си с хората. Друг може да е човек, който умее да се радва на живота, да успява в бизнеса си, да има много приятели, но поради своя темперамент да е повърхностен в своите взаимоотношения с Господа. И това може да е причина за духовно униние в живота му.

Ето, от тук трябва винаги да започваме. Познаваме ли себе си и това, към което сме податливи?

2. Физическото състояние е друга причина за духовното униние.

Според някои, щом човек е християнин, физическото му състояние няма значение. Но истината е, че има хора, чийто организъм е по-склонен да изпитва угнетеност и има известни болестни състояния, които предразполагат повече към униние. Чарлс Спърджън – един от най-великите проповедници на всички времена, е бил податлив на духовно униние, поради извънредно честите си пристъпи на подагра. През всичките 40 години на неговата проповедническа дейност в Лондон, м ного често той се е чувствал потиснат духовно в доста остра форма.

Физическото заболяване, умората и прекомерното напрежение са често срещани причини за духовен срив.

Най-великите християни са по-склонни да изпадат в духовно униние, когато са по-слаби физически и в писанията намираме много пример за това.

3. Друга често срещана причина за униние е реакцията вътре в нас след някое голямо благословение или необичайно преживяване.

В Третата книга на царете, 19-та глава, четем за пророк Илия. Там е описано, че той е легнал под една смрадлика и страда от реакциите, породени след станалото на планината Кармил.
В Битие, 14-та глава, четем за една голяма победа на Аврам, а в 15-та глава го виждаме унил – “Господи, отивам си бездетен!”.

Затова, когато преживеем нещо забележително, когато се радваме и благодарим на Бога за нещо, нека да наблюдаваме себе си, дали след това няма да изпаднем в униние, като се поддадем на някаква негативна ситуация.

4. Така стигаме до следващата причина - дяволът.

В крайна сметка основната причина за духовното униние е дяволът. Той ни обърква дотолкова, че позволяваме на темперамента си да ни ръко води, вместо сами да упражнява ме власт над него. Не бива да забравяме, че целта на дявола е да потиска вярващите, за да каже на хората от света: “Вижте Божиите люде. Искате ли да бъдете такива?”

5. И най-накрая можем да кажем, че като главна причина за всяко духовно униние е неверието.

Неверието е напълно противоположно на вярата. Вярата вярва това, което не вижда, а неверието не вярва дори и това, което вижда. Ако не беше неверието, дори дяволът не би могъл да направи нищо. Ние рухваме, защото слушаме дявола, а не Бога. Псалмопевецът непрекъснато си повтаря: “Надявай се на Господа, душе моя, защото аз ще го славословя!” Той напомня на себе си за Господа. Защо? Защото е изпаднал в униние и Го е забравил. Неговата вярата в Бога и в Божията помощ не е била на ниво. И основната причина за това е очевидно неверие.

Как да се излекуваме от унинието

Първото нещо, което научаваме от псалмопевеца е, че трябва да се заемем сериозно със себе си.

Но Той прави и нещо, което е дори по-важно – разговаря със самия себе си и се обръща към своето „Аз” с думите: Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене?

Най-много мъдрост бихме проявили, ако осъзнаем, че повечето от нещастията в живота ни се дължат на това, че по-скоро слушаме себе си, вместо да разговаряме със своето „Аз”.

Вземете, например, мислите, които ви хрумват още със събуждането сутрин. Те като че ли не идват от вас, но започват да ви говорят и ви връща т към вчерашните проблеми. Кой всъщност говори? ТОВА Е НАШЕТО „АЗ”!

Но вижте какво прави псалмопевецът в такива моменти. Душата му е угнетена и смазва личността му, но той й казва: „Чуй ме за малко, искам да ти кажа нещо!”. И псалмопевецът започва да говори и продължава своето настъпление в битката за контрола над неговия ум и чувства.

Най-важното изкуство в духовния живот е да знаеш как да владееш себе си!

    - Трябва да се заемете сериозно със себе си!
    - Да се обръщате към себе си!
    - Да проповядвате на себе си!
    - Да си задавате въпроси!
 

Питайте душата си: “Защо си отпаднала? Коя е причината да си т олкова обезпокоена?” Насърчавайте се сами и казвайте на себе си: „Надявай се на Бога!”. Непрестанно си напомняйте за Бога – Кой е Той и какъв е Той! Какво е направил и какво е обещал още да стори.

А след като извършите всичко това, трябва да стигнете и до тази в ажна позиция: Предизвикайте себе си , други те, дявола и целия свят с думите: „Аз още ще славословя Господа! Той е помощ на лицето ми и Бог мой!”