Агресивният ислям – шок за християнския свят?

Интервю на Габриела Николова
с Татеос Нигохосян


Вие сте присъствали на погребението на убития Наджати Айдън. Откъде разбрахте за смъртта му?
– Новината разбрах от мой приятел. Той се е обадил в България и от България телефонираха на мен. За мен тази новина беше голям шок. Първото нещо, което си казах, бе, че това не може да се е случило с тях, и веднага се обадих в Турция да проверя.

Как приехте тази новина?
– За мен тази новина беше голям шок, но най-странното за мен беше е, че липсваше каквато и да е било информация по случая. Имаше пълно информационно затъмнение по всички медии в България. Отказах да го повярвам, защото поне някъде трябваше да се съобщи, имайки предвид, че трима души са така зверски убити. Наблюдавам, че това нещо се повтаря и вече за трети път става показно убийство в Турция. Така беше и когато католическият свещеник беше убит февруари миналата година – Андреас Анторо. Той беше много искрен човек и много дълбоко вярващ. По време на молитва в католическата църква той коленичи да се моли. Зад него застава 16-годишен младеж и го убива с два изстрела в главата. Това се случва в неговата църква, в неговия храм, молейки се на своя Бог.

Какви са били убийците?
– Петимата убийци са били непълнолетни и малолетни. Тези убийства са извършени от деца. Със сигурност това са групировки и това е някаква схема, която използва тези деца, тъй като присъдите за тях са много по-ниски и със занижен наказателен режим. Това означава, че някой по някакъв начин обучава тези деца да извършват престъпления.

Каква беше реакцията на полицаите в Турция?
– Реакцията и държанието на полицаите и държавната администрация по време на тези събития беше потресаващо. Навсякъде по медиите се показа арестът на тези младежи, но той беше с подхилващи се полицаи, с развяващо се знаме “Убиецът на Хран Динк”. Това беше един вид показност. Тези убийци са представени като герои и те стават такива както в медиите, така и в очите на обществеността. Естествено, медиите правят така, че те да станат герои.

Това сблъсък между две религии – християнство и мюсюлманство, ли е, или в случая религията се използва като метод за вършене на терористични действия?
– Според мен – и двете. В случая ислямът навсякъде в света е силно агресивен, независимо в какви форми се изразява. В същото време християнският свят все повече и повече се шокира от тази агресивност. Училищата, които изучават Корана и пропагандират този радикален ислям, вместо да се облагородяват или поне да припокриват това, което се говори – че ислямът е религията на мира, се получава точно обратното. Ние виждаме, че най-ерудираните хора в исляма – теолози и богослови, са най-големите фанатици.

Какво е отношението на всяка от религиите – християнство и мюсюлманство, една към друга?
– Можем да видим в историята, че никога не е имало толерантност от страна на мюсюлмани към християни в мюсюлманските страни. Но в страните, където християните преобладават, много хора използват криворазбраната демокрация и правата на човека и майсторски манипулират обществеността, за да постигнат проникването на мюсюлманството. Аз бих казал, че ние не трябва да потискаме това, а ние като християни трябва да апелираме и да се застъпваме за своите хора.

Турция прави постъпки да влезе в ЕС, но от страна на Запада нямаше никакви опити да спре това начинание. Как коментирате това?
– На Запада се даде глас и медиите отразиха тази новина, но както знаете, никоя новина не трае повече от седмица или няколко дни. Тя много бързо се забрави, но не може да се забрави фактът, какво се случва в Турция. Визията на Турция са курортните центрове, но това, което се крие зад курортните центрове, е една заплаха за Европа. Заплахата се състои в този фундаментален ислям, който се опитва да влезе в Европа. Четох няколко мюсюлмански форума в интернет, защото исках да видя как те реагират. Плашеща е реакцията на тези хора. Те казват, че с всички християни трябва да се постъпи така, и тях не ги интересува, че няма да влязат е ЕС, тъй като вече имат своите хора във Франция, в Германия, Англия, във всички западни страни. А така или иначе те стават вече мюсюлмански страни. Тук можем да видим, че мюсюлманите имат цели, които си поставят и малко или много те вече са ги постигнали. Въпросът е какво е бъдещето на България.

Как се отрази това на църквата в Турция?
– Предизвикателството пред християните там е голямо. Никой не може да влезе в тяхното положение, ако не живее заедно с тях. Отстрани е лесно да се дават съвети. Но аз присъствах на една тяхна служба непосредствено след като бяха извършени убийствата. Вярно е, че църквата беше попарена, но се вижда тази решителност и приближаване до Бог. Те съзнават, че могат да са следващите жертви. Видях в тях още по-голяма близост до Господ Исус Христос и още по-дълбока вяра в Него. Бих казал, с пълно самообладание, без никаква омраза, че те са с чисти сърца и с простителни сърца. Те са готови да вървят напред.

Вие лично сте присъствали на погребението и сте се срещнали с близките на убития, с неговата съпругата. Как реагираха те?
– Цялото семейство скърбеше. Не само то, но и брат му, и всички негови близки, които присъстваха. 700, близо 1000 християни бяха в една от църквите, точно там където беше шествието, а след това се състоя и погребението. Но всички те пееха на Бога. Това погребение беше и едно послание. Всички хора там имат една надежда и тази надежда се нарича Исус Христос. Те пееха с тази надежда, че ще Го видят и че убитите, заради които са се събрали, са вече там, при Исус Христос.

Как реагира съпругата на вашия убит познат?
– Съпругите на двама от убитите и изтезавани християни бяха там. Сузане, съпругата на Тилман Геске, когато я питат какво мисли за тези убийците, отговаря, че пред очите си вижда Исус Христос и как Той прощава на всички хора. Както Той казва: “Отче , прости им, защото те не знаят какво вършат”, така и тя прощава на убийците.