Абортът – свобода да решиш или избор да убиеш?

Интервю на Габриела Николова с Гергина Кирякова – лекар и брачен консултант

Имате ли личен опит, когато говорим за аборти?


Опитът ми в тази посока е много болезнен и горчив. Ще разкажа една лична опитност. Много скоро след първото раждане отново забременях и трябваше да родя на следващата година. Първото ми дете беше на 1 година. Мислех, че разликата е много малка и трудно ще отгледам двете деца. Затова съвсем лекомислено реших да прекратя втората си бременност. Бях медицински работник, но изобщо не мислех, че абортът е грях и ще има последствия. Махнах детето и последствията бяха много страшни – физически проблеми, болести по гениталиите.

Те от аборта ли бяха причинени?

Да, защото последваха непосредствено след аборта. Понякога бяха толкова тежки, че ме лекуваха с кортизонови препарати. Оттам се влоши и психичното ми състояние. Чувството за вина вътре в мен стоеше с години и ме разяждаше. Когато станах християнка и разбрах, че това е грях, го изповядах. Но осъзнаването дойде много по-късно. Вече бях в служение за съветване в брака и семейството, бяха изминали повече от 10 години от християнския ми живот. Тогава получих покана да бъда говорител на една женска конференция в Плевен. Основната тема беше за аборта. Започнах да събирам медицински материали за аборта, за следабортния синдром, за проблемите на жените. Изследвах Библията, исках да зная какво казва Бог за аборта. И едва когато подготвих темата, разбрах какво съм направила! Чувството за вина и грях, за това, че съм убила собственото си дете, беше толкова силно, че ме разяждаше. Плаках дни наред. Едно от нещата, които ме съкруши, когато изследвах Библията, е, че Исус Христос има еднакво отношение към децата, които са в утробата на майката, и децата, които са извън нея. Той не прави разлика между едните и другите. Разбрах, че детето, което съм унищожила, след смъртта си е отишло при Бога, че е живо и ме чака. По време на една молитва имах видение – видях моето малко момче, което абортирах в края на третия месец. То стоеше пред Бог и Го питаше: „Защо моята майка сега не е тук?” А Бог отговаряше: „Защото тя е заета с дела, които Аз съм й поръчал да свърши долу, на Земята. Когато ги свърши, тя ще дойде.” Детето питаше: „А ще ме познае ли?” И Бог казваше: „Аз ще й дам да те познае.” То пак питаше: „Тя прилича ли на мен?” Бог отговори: „Ти приличаш целият на нея. Имаш същите очи, същите устни, същия нос.” „А когато дойде, ще ме прегърне ли? – питаше детето. – Защо аз не съм при нея, защо тя не ме е прегръщала?” Тогава Бог каза: „Аз не помня, дете мое. Аз не помня какво е направила тя.” Така Господ отговаря на всички, които се каят и изповядват греховете си. И греховете им няма да помня и беззаконията им няма да считам, казва Господ. После много плаках и си казвах: „Защо трябваше да сторя всичко това? Защо, Господи, не ме спря по някакъв начин да не унищожа дара, който Ти ми даде?” Сега, когато съм в служение за брака и семейството, пътувам по цяла България, проповядвам по всички църкви и виждам колко много мога да помогна на жени, които са в такова състояние.


Дали всички жени преживяват аборта така драматично? Дали осъзнават какво означава той? Масовото съзнание днес е, че в аборта няма нищо лошо и че жената има право да избира дали да роди детето. Мислите ли, че има жени, за които абортът не е толкова болезнен?

Да, наистина има жени, които правят по два, по три и повече аборта. Срещала съм жени с 15 аборта, а познавам жена с 30. Това е жалко! Голяма част от тях нямат това съзнание, но има и жени, които изпадат в много тежко състояние след аборта – посягат към алкохола, наркотиците, някои стигат до самоубийство. Спомням си за една пациентка, която ми разказваше, че след аборта години наред сънувала кошмари и чувала звука на вакуумната помпа, която изсмуква бебето. Когато видяла малките му части, единственото, което й помагало да устои през годините и да успокои съвестта си, били лекарствата.

Убийство ли е абортът, или не е?

Когато изследвах нещата за аборта, разгледах първо медицинската страна. Видях, че животът започва от сливането на двете клетки – женската яйцеклетка и мъжкия сперматозоид. Само след 3 седмици сърцето на детето започва да бие, а след 4 седмици мозъчната му дейност започва да работи. На края на втория месец то има оформени крайници.

Значи ли всичко това, че то е личност?


Това е медицинската страна. Точно в тези месеци жените разбират, че са бременни, и правят аборт. Според Библията детето вече е личност. Фактът, че Бог не прави разлика между детето в утробата и извън нея, ни показва, че за Него това са еднакви личности. Когато майката на пророк Йеремия е бременна, Той казва след това на Йеремия: „Познах те, докато беше още вътре в утробата, Аз ти дадох образ, дадох ти вид.”
Какво обаче да кажем за случаите, когато според медицинските показания трябва да се спаси животът на майката? Понякога лекарите гледат на ехограф и казват, че плодът е урод, че е болен, че застрашава живота на майката.
Много пъти лекарите правят грешки в изследванията и ехографът не показва точно какво е заболяването на детето. Другото нещо е, че с напредването на медицината много от децата, които се раждат болни, впоследствие могат да бъдат излекувани, но дори и да не оздравее, детето остава личност и Бог е Този, Който решава дали то да живее или не.

Какво да кажем за случаите, когато майката е 13–14-годишно момиче, твърде незряла?

Убийството на бебето вътре в утробата на момичето може да доведе до много тежки последствия, дори до стерилитет. Тези млади майки могат да не са семейни, да не желаят детето си, но в България има хиляди жени и семейства, които чакат да осиновят дете. Защо да не се роди това дете и да се подари живот?
По-добре е да създадеш живот, отколкото да отнемеш живот. Тук нещата опират до културата и възпитанието на родителите. Ако родителите имат дъщеря, която е заченала в много ранна възраст, те са отговорни да помогнат да се роди детето.

Има ли надежда за жените, които са направили аборт? Как да се справят със страданието и чувството за вина?

Надеждата е в Бога и във вярата ни. Съветвам такива жени да се справят с чувството за вина. Сигурността идва от вярата ни в това, което Христос направи за нас. Той умря за моите грехове. Всеки грях, който аз изповядам, и всеки грях, за който поискам прошка, Бог го прощава и очиства. ”Кръвта на Христа – се казва в Посланието до евреите – очиства нашата съвест от минали грехове и прегрешения.”