Да откриеш Божието присъствие


Веднъж шофирах към къщи, след като проповядвах пред лидери на клетъчни групи. Укоражих ги да работят за разширяване на Божието царство в района си. Те вършеха добра работа и беше вълнуващо да бъда с тях!

По това време постех. Беше малко трудно за мен, защото те ми предложиха закуска и страхотен обяд, които отказах. Защо точно когато Бог те призовава да постиш, изведнъж има множество възможности да ядеш всякакви великолепни храни? Изглежда, че при мен винаги е така.

Дали не разпределям добре времето си, или Бог ме предпазва от излишна за тялото ми храна; или ме проверява, за да види дали наистина съм посветен на този пост...

Няма значение. Молех се, докато карах. Усетих, че Бог призовава църквите ДАВ в САЩ  заедно да встъпят в едноседмичен пост. Останах с впечатлението, че трябва да постим за две неща – по-силно проявление на Неговото присъствие и ускоряване в евангелизирането.

Защо Господ искаше от нас (като група от църкви) да постим и да се молим
за Неговото присъствие?


Все пак, присъствието Му е навсякъде, нали? Как бихме могли да усетим Неговото присъствие?

Цар Давид, който постоянно търси Бог, казва:
Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.  Ако взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи (Псалм 139: 7-10).

Според тези думи, от Неговото присъствие не може да се избяга. Тогава, защо се говори толкова много за присъствието на Бог?

Има нещо различно, когато сме  в Неговото присъствие

 

 
Знам в сърцето си, че навсякъде, където съм аз, Той е там. Святият Дух живее в мен, но има нещо великолепно и могъщо в това, да Го чувствам, да отивам отвъд познатото...

Нека да се изразя така: „Мога да си стоя във всекидневната със семейството и да си чета вестник. Моето присъствие е в стаята. Ако някой се обади и поиска да говори с мен, който и да вдигне телефона, ще каже: „Да, тук е.”

Но ситуацията е съвсем друга, когато стоим като семейство във всекидневната. Аз се боричкам с Браян на пода (той е единственият от момчетата, когото все още мога да победя) и се шегувам с Дуейн, защото той казва на Браян да направи различна хватка на татко. Марк пръска шеги и всички се смеем. Моето присъствие е същото като преди. Но все пак, усещането, взаимодействието и осъзнаването на това, че съм там, е напълно различно. В известен смисъл, присъствието ми в стаята е по-силно. Аз общувам със семейството си, докосвам ги, свързвам се с техните емоции, взаимодействам с тях.

Мисля, че можем да направим паралел и при взаимоотношенията ни с Бог. Можем да кажем, че, когато говорим за Неговото присъствие, ние говорим за общуването Му с нас. Прочетете за общението между Моисей и Господ точно преди Моисей да поиска Господ да му покаже славата Си!

Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти... И Господ каза: Самият Аз ще вървя с тебе, и Аз ще те успокоя.

А Моисей му рече: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай от тука. Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? Нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята. (Изход 33:13-16)

Моисей се моли Бог да му покаже, да го научи на Своите пътища и начини. Това трябва да бъде плачът на сърцата ни: Господи, покажи ни пътищата Си, за да Те познаем!. Учим се да познаваме Господ, като четем Словото, но истински Го опознаваме, когато прекарваме време в Негово присъствие или когато общуваме с Него. Като се молим за по-голяма свобода на Неговото присъствие, ние се молим за повече общение с Него. Моисей задава най-важния въпрос:

Какво ... би ни различило от другите хора на земята?

Само присъствието на Господ. Моисей е толкова загрижен да получи отговора на този въпрос, че казва: „Аз дори не искам да отида при всичко това, което Ти си ни обещал, ако не присъстваш между нас.” Ето колко важно е това за Мойсей!

Само присъствието на Господ. Моисей е толкова загрижен да получи отговора на този въпрос, че казва: „Аз дори не искам да отида при всичко това, което Ти си ни обещал, ако не присъстваш между нас.” Ето колко важно е това за Мойсей!
Когато общуваме с Господ, Неговото присъствие в нас променя всичко. Хора са докоснати от Него. Те са имали студени сърца, но са разчувствани от присъствието Му. Неговото присъствие премахва незначителните неща и осветява значителните.
 

Един ден се срещнах с две двойки, които претърпяваха трудности във взаимоотношенията си. Посъветвах ги да напишат нещата, които ги притесняват. Следващия път, когато се срещнахме, ги помолих да прекараме малко време в присъствието на Господ. Беше страхотно, докато се молехме и служехме на Бог, и Той ни проговори пророчески. Тогава помолих двойките да споделят какво са почувствали относно взаимоотношенията помежду им. Никога няма да забравя какво се случи по- нататък. Те казаха:

В светлината на това, което се случи туко-що, грижите ни изглеждат незначителни.

Когато съм имал стресиращ ден, нуждата да съм по-дълго в Негово присъствие е била по-голяма. Нуждая се не само да знам, че Той винаги е на мое разположение, но че мога да общувам с Него. Когато стоя пред някакво предизвикателство - физическо, емоционално или духовно - Неговото присъствие променя всичко. Понякога самата ситуация не се променя, а само моята гледна точка – просто се концентрирам и съм променен. В други случаи ситуацията се променя.

Един ден се сблъсках с много болезнена ситуация в нашето семейство. Молех се, плачех пред Господ. И докато си стоях със затворени очи, Го видях как протегна ръката Си, разроши косата ми и каза: „Всичко ще бъде наред, Рон!” Това ми въздейства силно. Докато следващите няколко седмици бяха все още трудни, аз се държах за това, което видях със съзнанието си, и което чух Той да казва. Всичко наистина се подреди,  но Неговото присъствие ме изпълни с вяра и кураж.

Ти бил ли си в Негово присъствие напоследък? Учиш ли се да познаваш Господ или си като Моисей, който казва: „...покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная.” Когато си бил в присъствието на Господ, ти си променен от неговото взаимодействие с теб. Нека да търсим повече присъствието Му!

Аз зная, че искам да бъда във връзка с Него. Не желая да продължавам без Него!

Рон Майер

.....................................................................................................................

Повече от две десетилетия Рон Майер е въвлечен в основаването и изграждането на клетъчни църкви. Първоначално е в лидерския екип на международното служение ДАВ в Пенсилвания, което нараства на повече от 2 000 души. След това Рон основава клетъчна църква в Лебанън, Пенсилвания. Там той служи като пастор в продължение на 12 години. Рон мотивира и изгражда хора, които основават църкви.  Той е женен от 33 години за Бони и имат 6 деца -  едно момиче и пет момчета.
.....................................................................................................................