Клетъчната църква в Библията (трета част)

Представям си колко тежък е бил този момент за тях! Вероятно една от жените е казала на Петър: "Какво ще правим сега? Исус ни изостави!” А Петър й е отговорил: "Предполагам, че трябва  да изпълним последната заръка на Исус. Спомняте ли си стаята, в която за последен път ядохме с Него пасхалното ядене? Нека да отидем в тази горница и да чакаме, защото Исус ни каза да не напускаме Ерусалим, но да чакаме от Отца обещания Святи Дух!”

 120-те  ученици се събрали в горната стая и зачакали.
 Те не знаели колко дълго трябва да чакат!
 Не знаели какво да правят; нямали и библейски уроци за изучаване!

Нямали никаква програма, нито лидер

Вероятно някой пак се е обърнал към Петър и е казал: „Хей, Петре, знам, че вие, единадесетте, които си говорите в ъгъла, бяхте най-често с Исус, но знаете ли колко време ще стоим в тази стая?”

Петър вероятно е отговорил: „Не знам, Исус не ни е давал други инструкции, освен да се съберем и да чакаме!”. “Но каква е нашата цел? Каква е програмата, по която трябва да чакаме тук?”- сигурно са се интересували те.Петър се замислил и им казал: „Целта на нашето събиране сме ние! Ние нямаме програма, защото програмата на това събиране сме ние!”

След като веднъж тази истина оживее в сърцата ни, ние никога няма да бъдем същите! Като клетъчна църква,

ние сме програмата и ние сме целта на всичко,
което правим в Името на Исус!
 

Четем, че всички единодушно бяха в постоянна молитва (Деяния на апостолите 1:14). Те хвалеха Бога и Исус за всичко, което беше направил за тях, защото не е възможно да си в постоянна молитва и да не хвалиш Бога, нали? Те споделяха сърцата си в тази стая. Ставаха все по-близки и по-близки. Така Църквата придобиваше облика си, основан на лични взаимоотношения между вярващите.
Спонтанно те се разпределиха на малки групи. Това е толкова логично да си го представиш. Наблюдавай какво става след или преди служба или на всяко място, където има събрани много хора. Не можеш да общуваш с всички наведнъж. Забележи как в такива ситуации хората спонтанно се разпределят на групи, състоящи се от не повече от 10 човека.

И когато бяха в единодушие и близко общение, с едно сърце и с една душа, четем, че „…Внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.  И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.” (Деяния 2:2-4)

След това Петър проповядва първата си евангелизаторска проповед и 3000 души се спасиха. Те повярваха в Исус и се прикрепиха към тези 120. И какво направиха? Образуваха общество! Тези 3120 души започнаха да се събират по групи в къщите си, като ядяха, молеха се и общуваха по всякакъв начин, събирайки се всеки ден!

Това означава, че те веднага образуваха 312 клетъчни групи за едно денонощие!  Това общество беше животът на тялото Христово още от първия ден на тяхното съществуване като църква! Библията казва, че те нямаха непосрещнати нужди, защото едни други си посрещаха нуждите!

Носеха това, което имаха, при нозете на апостолите и всичко се разпределяше според нуждите на всеки. Имаше грижа за вдовиците и любовта цареше между тях. Тогава Господ всеки ден прибавяше към църквата тези, които се спасяваха.

„И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.  И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.  И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; И продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго.  И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храната с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше към църквата ония, които се спасяваха!” (Деяния на апостолите 2:41-47).

Пуснете 312 клетъчни групи да се събират по домовете си в един град и да достигат нови хора; да се събират всеки ден - понеделник, вторник, сряда, четвъртък, може би не в петък, но в събота и в неделя, и тогава ще видите как този град се променя всеки ден! Ще видите как Господ всеки ден ще прибавя към църквата онези, които се спасяват - точно както четем в Деянията на апостолите!

Представяте ли си какво влияние може да окаже една клетъчна църква от 312 групи в един град от 35 000 души!


Толкова е било населението на Ерусалим по времето на Исус. Влиянието на първата църква беше огромно в този град. Те си носеха храна един на друг, обичаха се, посрещаха си нуждите, а Господ прибавяше всеки ден хора към църквата!
До четвъртата глава на Деяния виждаме, че църквата вече е нараснала до 5 000 души, като имаме предвид, че тогава са броели само мъжете. Това ни позволява да предполагаме, че са били поне 20 000, ако броим жените и децата. За кратко време красивата Невяста на Христос започна да расте и да живее в общество!

 
Тихомир Тенев