Молитва за Рени

picture1_120Здравейте скъпи приятели, мои братя сестри в Господа!

Толкова съм благодарна на Бог, че ви имам, за да споделя с вас това, което преживявам в момента. Знаем, че понякога се случват неочаквани неща,  които преобръщат живота на човека само за един миг. Случи се и с мен.

Какво се случи...
Преди два дни при профилактичен мамографски преглед ми откриха злокачествен тумор на гърдата и силно увеличен лимфен възел. Само два часа след прегледа бях прегледана отново от комисия на високо професионално ниво- 2-ма професори, 3-ма доценти и 3-ма специализирани лекари. Заключението бе същото- злокачествен тумор. Веднага на следващия ден ми направиха биопсия, на която присъстваше един от професорите. Два часа след изследването патолог потвърди същата     диагноза. В петък очакваме резултата от хистологичното изследване на взетата тъкан от тумора. На въпроса ми, имам ли някакъв шанс да очаквам различен резултат, лекарят категорично заяви: “Никакъв процент. Още при първоначалния преглед ехографът показа, че туморът е злокачествен.”
Затова от понеделник искат да ми назначат химиотерапия в продължение на два месеца. Следва операция- изрязване на гърдата и отново химиотерапия. Какви ще са шансовете ми за живот след това може да се предположи, след като се констатира въпроса за разсейки при операцията. Това е накратко случилото се през последните два дни.

При това шеметно развитие на нещата, само за два дни, аз все още не мога да осъзная, че всичко  това се случва с мен. Въпреки, че след биопсията с очите си видях върху седем наредени стъкълца, взетия материал, от този “ хищник”, наречен рак, трудно ми е да проумея, че той живее вътре в мен. Но  това, което не само проумявам, а и заявявам, че в същото това мое тяло, дух и душа живее моят Господ. Този факт ме кара да се чувствам пълна с вяра и надежда. Когато духът е силен, независимо какво се случва в тялото, поведението ни е борбено и дръзновено. А това най-много радва нашия Баща. Знаем, че това от което се интересува Бог е нашето поведение по време на изпитанието, а не от самото изпитание.
 
Най-трудното за мен е...picture2_400
Сега бих искала съвсем откровено да споделя как се чувствам аз. Когато ми се постави въпроса на живот и смърт, аз спрях да слушам какво предстои да се отреже от моето тяло- дали е крак, ръка или нещо друго, нямаше никакво значение. Очаквах единствено да чуя какви са шансовете да продължа да живея. По принцип аз съм възпитавана, както в моето семейство, така и в църквата, в която съм израснала, че независимо в кой момент от живота си, трябва да сме готови с радост да посрещнем Господа, по какъвто и да е начин. Слава на Бога, аз имам тази готовност в сърцето си. Но това, с което е много трудно да се    разделя, признавам, е моето малко невръстно дете, което е само на 4 години- просто защото е все още едно безпомощно същество, което не може да се грижи само за себе си.

Тази мъка раздира майчиното ми сърце. Всъщност тук се чувствам уязвима, а дяволът само  това и чака, за да ми изпраща черни, влудяващи мисли за бъдещето. Аз се старая да отхвърлям всяка една атака и да трансформирам мъката си в един мощен стимулатор на моята вяра, да вярвам, че ако Бог е решил може да извърши чудо- този тумор да изчезне до петък и да не се прибягва до никаква    химиотерапия и операция. Знаем, че този тип лечение само забавя преминаването ни във вечността, не гарантира никаква сигурност.

Влиянието на едно такова чудо...
Повече от всичко сърцето ми желае това чудо, защото то ще бъде едно голямо свидетелство за  Божията сила и слава. Толкова лекари ще видят с очите си намесата на Бог. Много невярващи, които знаят за моя случай ще станат свидетели на чудесата, които Бог е в състояние да върши. Тук    искам да ви разкажа какво сподели моя приятелка, която ме придружи в болницата по време на    биопсията. Майка и е мюсюлманка и ходи на джамия. Но когато е разбрала за моето заболяване, въпреки, че не ме познава лично, се разплакала и казала: ”Само Бог може да я изцери. От днес      започвам да се моля на Него. Ако чудото се случи, целият ни род би повярвал във вашия Бог.”

Всичко това ме кара да се застъпвам и дерзая за чудо. Разбира се, че трябва следваме примера на Исус и да предоставяме всичко на Неговата воля. Но не бива да пропускаме правата, силата и  властта, които Словото ни дава.

Нуждая се от молитвите ви!
Умолявам ви да ме подкрепите в молитва. Аз знам, че когато Божията армия воюва, сатана трепери, а Синът се извисява. Имам нужда от вашето рамо в тази борба. За нас е привилегия, че сме толкова голямо семейство и се държим ръка за ръка.
Благодаря на всички, които вече се молят, постят и воюват заедно с мен. През последните два дни осезателно чувствам Божията любов и грижа към мен чрез любовта, която получавам от всички близки, братя, сестри и приятели.

Нека заедно воюваме и заедно да се радваме на победата. АМИН!
С много любов в Христа! РЕНИ
 
Рени със семейството сиpicture3_400